Фритьоф Нансен

Фритьоф Нансен
(1861-1930)

Фритьоф Нансен (Fridtjof Wedel-Jarlsberg Nansen) е норвежки полярен изследовател, океанограф, дипломат, хуманист, философ и международен деятел, лауреат на Нобелова награда за мир за 1922.

Роден е на 10 октомври 1861 година в Стуре Фрьон, Норвегия. Баща му е бил адвокат и секретар на окръжния съд. Майка му е обичала природата и под нейно влияние още от малък Фритьоф Нансен участва в много походи и екскурзии в горите и градовете на Скандинавия, изучавайки растенията и животните. Научава се да кара ски и печели редица от шампионатите на Норвегия. След завършване на средното си образование постъпва във факултета по зоология на университета в Християния.

Когато навършва 20 години, Фритьоф Нансен получава разрешение да се отправи с риболовния кораб “Викинг” сред ледниците в Гренландско море, който ловува тюлени. По време на плаването корабът остава сред ледовете на Гренландия за повече от месец. Фритьоф рисува и фотографира с часове, провежда метеорологични наблюдения и ловува. Младежът остава силно впечатлен от Гренландия и в него се заражда мисълта да проникне в загадъчната вътрешност на полярната земя. Решава да стане полярен изследовател.

При завръщането си Фритьоф Нансен започва работа в Бергенския музей. Под ръководството на професор Даниелсън се заема с първия си научен труд, свързан с изследването на структурата на низшите организми. Работата му е публикувана като монография през 1885 година. Заминава за Италия и от 1885 до 1886 учи и работи в университета в Парма при професор Голджи и в първата в Европа морска биоложка станция в Неапол. През 1886 е удостоен с голям златен медал на Кралската Академия на науките. Получава докторска степен.

След завръщането си в родината, Фритьоф Нансен не остава кабинетен учен. Живата природа и Гренландия живо го привличат. През април 1888 година той защитава докторска дисертация и започва подготовката си за своята експедиция. От 22 август до 29 септември 1888, заедно с Ото Свердруп и други участници, Фритьоф пресича Гренландия на ски. Той е първият, който съставя подробна карта на южната част на острова. Събира богат материал за релефа, климата и за живота на ескимосите, поради което е награден със златен медал от Лондонското кралско географско дружество и от Шведското дружество по антропология и география.

През 1889 Фритьоф Нансен пътува в Европа и в Америка и изнася множество лекции за своето пътешествие. Споделя намерението си да проведе нова експедиция, за която се нуждае от специален кораб, способен да издържи натиска на ледовете. Получава средства от норвежкия парламент и частни инвеститори, но тъй като те не са достатъчни Нансен използва всичките свои спестявания. Завършва строителството на кораба, който през 1892 е спуснат на вода. Наречен е “Фрам” (“Напред”). Целта на експедицията му е била да анализира теченията в Северния ледовит океан. Така Нансен доказва, че съществува подводно течение от бреговете на Сибир до бреговете на Гренландия.

На 24 юни 1893 „Фрам“ напуска пристанището на Християния и се отправя към Северния ледовит океан. Същата година експедицията открива остров Свердруп, островите Скот-Хансен, Рингнес, Мона, Нансен и други, както и заливите Тол и Гафнер, както и Хейберг. Но на 21 септември 1893 година корабът „Фрам“ замръзва на запад от Новосисибирските острови. Това осуетява плановете да достигне Северния полюс. На 14 март 1895 заедно с лейтенант Фредерик Ялмар Йохансен Фритьоф Нансен предприема поход със ски и кучета към полюса. Преодолявайки множество трудности на 6 август 1895 те достигат до архипелага Земя на Франц Йосиф. На 20 август 1896 “Фрам” се завръща.

Експедицията събира ценни данни за теченията, ветровете и температурите и океанографията става основен предмет на неговите изследвания. Постиженията му в океанологията го правят много известен. До края на ХІХ век той изследва Атлантическия океан и изучава дрейфуващите ледове, дълбоководните морски течения, изобретява и усъвършенства прибори и апаратура за океанографски изследвания. През 1897 става професор по зоология в университета в Християния, а три години след това участва в експедиция за изследване на теченията в Северния ледовит океан. През периода 1905-1908 става първи дипломатически пратеник на страната в Лондон. След завръщането си в Норвегия отново се отдава на науката. През 1913 плава покрай брега на Азия, продължавайки по суша в Южен Сибир и Далечния Изток. В последните години от живота си Нансен се отдава изцяло на активна обществена и политическа дейност. Оказва изключителна помощ на милионите руски и арменски бежанци.

Фритьоф Нансен умира на 13 май 1930 в градчето Люсакар, близо до Осло.