Дейвид Ливингстън

Дейвид Ливингстън
(1813-1873)

Дейвид Ливингстън (David Livingstone) е шотландски пътешественик и изследовател, който остава в историята и като мисионер в Южна Африка.

В началото на XIX век европейците са познавали само тясната крайбрежна ивица на Атлантическия и на Индийския океан, но не и вътрешните части на континента. В действителност португалците търгували с негрите и дори били проникнали във вътрешността на континента, но пазели пътищата си в тайна и по този начин не давали нищо а науката. В Южна Африка се установяват холандски заселници, които както повечето европейци се интересуват от вътрешните райони на континента, за да разширят пазарите за техните продукти.

По време на пристигането на Ливингстън във вътрешността на Южна Африка, той не разполагал с почти никаква информация. Той е първият, който изследва река Замбези и прекосява Южна Африка от Атлантическия до Индийския океан, както и Калахари от юг на север и установява основните характеристики на морфологията на тази част на континента. Той дава първото обяснително описание на природата и на местното население.

Дейвид Ливингстън е роден на 19 март 1813 година близо до малкия индустриален град Блентайър, в Шотландия. Произхожда от небогато семейство, което води скромен начин на живот. Баща му е бил дребен търговец на чай и доходите му едва стигали за издръжката на семейството. Ето защо, когато Дейвид навършва десет години, трябвало да напусне училище и да започне работа като тъкач в близката текстилна фабрика. Работел по четиринадесет часа на ден. Но неговата жажда за знание била толкова голяма, че въпреки дългите часове на работа, посещавал вечерно училище и четял много. Особено му харесвали описанията на пътешествия. Благодарение на упорития си и систематичен труд, успява да се подготви за постъпване в колеж. Със спестените пари се записва да следва медицина в Глазгоу (1836-1838). През тези две години посещава и часовете по гръцки език в колежа в Андерсън, както и курсовете по богословие. Тогава решава да се посвети на мисионерска работа.

Съвременниците на Дейвид Ливингстън го описават като млад човек с малко грубоват външен вид, който има чист и ясен поглед, необичайно открит и честен характер, с добре развито чувство на хумор – качества, които ще му окажат голяма полза по време на живота сред бушмените и негрите.

През септември 1838 Дейвид Ливингстън е приет като кандидат за Лондонското мисионерско общество, а на следващия месец получава медицинска степен и иска да отиде в Китай. За негово голямо разочарование, го изпращат в Африка. През есента на 1840 година в Лондон той се среща с Хенри Мортън Стенли, който се е върнал от Южна Африка. След неговите разкази, Дейвид решава да приеме предложението.

През март 1841 пристига в Южна Африка и се установява в мисията Куруман, а на следващата година Дейвид Ливингстън навлиза в Калахари по-навътре от всеки друг европеец. През 1845 се жени за Мери Мофет, която го съпровожда при пътешествията. Имат четири деца.

През 1849 пресича пустинята Калахари от юг на север и открива езерото Нгами. В селището Сешеке Дейвид Ливингстън основава мисия и става приятел с вожда на силното племе макололо. През ноември открива езерото Дилоло и вододела между Конго и Замбези. На 31 май 1854 излиза на Атлантическия океан при Луанда, а в края на септември започва пътя си по завръщането и изследва средното течение на река Кванза. През октомври 1855 достига до Замбези и започва спускане. На 18 ноември 1855 той открива водопада Виктория, след което достига до устието на Замбези в Индийския океан при Келимане.

В началото на март 1856 Ливингстън и спътниците му отиват в долното течение на Замбези, но са крайно изтощени. Продължават пътя си към Киламана, където пристигат през май. Географските наблюдения и природонаучните изследвания дават огромен и много точен материал. След като завършва този етап на своето проучване Ливингстън се връща в Англия. След 16-годишно пребиваване в Африка на 9 декември 1856 пристига в Лондон. Посрещнат е като герой и известен пътешественик. Той използва своята известност, за да провежда пропаганда срещу търговията с роби и да издига идеята за равенство на негри и европейци. Но Ливингстън решава да подаде оставка от мисионерското общество и започва да се подготвя за нова експедиция.

Като ръководител на експедиция за изследване на Източна и Централна Африка Ливингстън получава субсидия от правителството. Заедно със съпругата си и с най-малкия си син на 10 март 1858 година той отново заминава за Африка. В експедицията участват д-р Джон Кърк и братът на Ливингстън – Чарлс. Параходът “Перла” пристига в устието на Замбези на 14 май. Неговата задача е да проучи по-добре река Замбези.

В началото на 1859 Дейвид Ливингстън се изкачва по река Шире и открива водопадите Мърчисън. Продължавайки още по-нагоре открива езерото Ширва. Поради враждебността на тамошните племена и поради неблагоприятното време той не може да продължи изкачванията си по-нагоре. Съставя първата вярна карта на езерото. На 27 април 1862 от тропическа малария умира неговата съпруга. През 1863 Ливингстън изследва областта на запад от езерото Малави, а на следващата година заедно с брат си Чарлз се завръщат в Англия.

Тъй като на картата на Африка остават много неизследвани територии, през 1866-1873 Ливингстън организира трета експедиция. Целта на експедицията е да изследва централно-африканските вододели и специално река Нил. На 4 април 1866 тръгва от залива Микиндани, Югоизточна Танзания, изкачва се по река Рувума, пресича река Луангва и планината Мучинга и стига до началото на Конго. На 1 април 1867 достига до южния бряг на езерото Танганика. Открива река Луапула и езерото Бангвеулу. Но през 1871 година здравето на Ливингстън сериозно се влошава. В Англия нямат новини от него и се налага да бъдат изпратени няколко спасителни експедиции, които го намират.

Две години по-късно той отново се разболява от малария и на 1 май 1873 година Дейвид Ливингстън умира близо до езерото Бангвеулу.