Географски открития

Христофор Колумб
(1451-1506)

Христофор Колумб (Cristoforo Colombo) е европейски изследовател, моряк и търговец, който прекосява Атлантическия океан и на 12 октомври 1492 година достига Америка. Той бил убеден, че Земята представлява малка сфера и според него можело да се достигне Далечния Изток, като се пътува само на запад.

Предполага се, че Христофор Колумб е роден между 26 август и 31 октомври 1451 година в Генуа. Баща му е бил тъкач. Вероятно е учил в училище, където освен че изучава тъкачество, се научава се да чете и да пише, но също получава основни познания по космография. В периода 1470-1473 баща му започва да се занимава с търговия и той също участва в семейния бизнес. Предполага се, че са търгували с вино и в тази връзка получава първия си опит по мореплаване.

Въпреки че не е точно установено кога, вероятно в края на 1476 година, Колумб се жени за Фелипа Монис ди Перестрелу. През периода 1476-1484 живее в Лисабон, на островите Мадейра и Порту Санту. През 1477 година пътува до Англия, а две години по-късно пребивава главно на остров Порту Санту. Въз основа на античното учение за кръглата форма на Земята, Колумб съставя проект за западен и по негово мнение най-кратък път от Европа до Индия. След като португалският крал отхвърля неговия план (1485), Колумб се премества в Кастилия и с подкрепата на някои търговци и банкери организира правителствена океанска експедиция.

Първата експедиция (1492-1493) се провежда с 90 участници, които пътуват с корабите „Санта Мария“, „Пинта“ и „Нина“. Тя тръгва от Палос на 30 август 1492 година. От Канарските острови участниците в нея се отправят на Запад. Прекосяват Атлантическия океан в субтропичния пояс и достигат остров Салвадор на Бахамските острови. През 14-24 октомври Колумб посещава редица други Бахамски острови, а от 28 октомври до 5 декември открива и изследва крайбрежието на Куба. С кораба „Нина“ той извършва проучване на северния бряг на Хаити и на 15 март се завръща в Кастилия.

Втората експедиция (1493-1496) донася на Колумб чина генерал и вицекрал на новооткритите земи. Експедицията се провежда със 17 кораба и с екипаж над 1.5 хиляди души. На 3 ноември 1493 година Колумб открива островите Доминика и Гваделупа, както и около 20 Малки Антилски острови, включително Антигуа и Дева Мария. От 29 април до 3 май с три кораба той минава на югоизточния бряг на Куба и на 5 май открива Ямайка, а след това и архипелага Хардинес де ла Рейна, полуостров Сапата и остров Пинос. На 10 март 1946 напуска Хаити и се връща в Кастилия.

Трета експедиция (1498-1500) се е състояла от шест кораба, три от които той са били ръководени от самия Христофор Колумб . Той преминава през Атлантическия океан близо до 10° северна ширина. На 31 юли 1498 открива остров Тринидад и устието западния ръкав на река Ориноко. Поставено е началото на откриването на Южна Америка. На 15 август открива остров Маргарита, а на 31 август, пристига в Санто Доминго (на остров Хаити). През 1500 Клумб е арестуван и изпратен в Кастилия, където е освободен.

Колумб провежда четвъртата си експедиция (1502-1504), след като той получаваразрешение да продължи да търси западния път към Индия. Предприема пътуването с четири кораба и на 15 юни 1502 достига Мартиника, а на 30 юли — Хондураския залив. От 1 август 1502 до 1 май 1503 открива карибските брегове на Хондурас, Никарагуа, Коста Рика и Панама, достигайки до залива Ураба. След това се връща на север, но на 25 юни 1503 претърпява корабокрушение на остров Ямайка. Получава помощ от Санто Доминго едва на следващата година. Връща се в Кастилия на 7 Ноември 1504. Неговите открития са придружени с колонизацията на земите, с основаването на испански селища, както и с поробване и масово изтребление на местното население, което той нарича индианци.

В научната литература съществуват спорове, отнасящи се до заслугата на Колумб за откриването на Америка. Установено е, че островите и крайбрежните области на Северна и Североизточна Америка са били посещавани от нормани стотици години преди Колумб, но само неговите открития са със световно значение, тъй като едва след неговото пътешествие, след като американските земи са включени в обхвата на географското представяне. Откритията на Колумб са способствали за преразглеждане на средновековния свят и за възникването на колониалните империи.

Христофор Колумб умира на 20 май 1506 година във Валядолид, Испания.

Абел Тасман
(1603-1659)

Абел Янсзон Тасман (Abel Janszoon Tasman) нидерландски мореплавател, пътешественик, изследовател и търговец. Известен е с дългото си пътуване през 1642-1643 и 1644 в служба на Холанската източноиндийска компания. Пръв открива остров Тасмания, западния бряг на Нова Зеландия и Фиджи през 1643, както и северните и северозападни брегове на Австралия до залива Карпентария (1644). Изследва Австралия и Океания и именно той доказва, че Австралия е единен масив от суша.

Като командир на търговски кораби през 1638-1641 година Абел Тасман плава в моретата на Източна Азия, достигайки на север до Япония. Участва в откриването на островите Бонин (1639). Той е началник на експедиция, която изследва Океания (1642-1643) и Австралия (1644). Целта на първата експедиция търсенето на “неизвестен южен континент”, но по време на нея са били открити и нанесени на карта южните и източните брегове на земята Ван Димен (остров, който през 1835 година е преименуван на Тасмания), западното крайбрежие на Нова Зеландия, островите Три Кингс и Тонга, островите от групата Фиджи и т.н. По време на втората експедиция са открити южните и западните брегове залива Карпентария, северо-западният бряг на Австралия. И двете експедиции са доказали, че Австралия е масив от суша, която не е свързана с един въображаем южен континент.

Роден е през 1603 година в Лутгегаст, провинция Гронинген, в бедното семейство на фермери. Сам се научава да чете и да пише. Не е известно кога Абел Тасман се премества в Амстердам. Към фамилното му име се добавя буквата «н». Започва обучението си по мореплаване. Пребивава в Батавия от 1633 до края на 1636 година. С търговските кораби на Холанската източноиндийска компания плава по моретата на Източна Азия. Първоначално е първи помощник, а през 1634 година става капитан, но се проявява също и като умел навигатор. След кратко пребиваване в родината си (от август 1637 до април 1638) остава в родината си, след което от октомври 1638 до май 1639 прави две търговски пътувания. Между юни и ноември Тасман 1639 участва в експедиция на М. Кваст като главен щурман и капитан на втория кораб. Основната цел на експедицията е търсенето на митичния остров, “богат на злато и сребро”, остава неосъществена поради епидемия от неизвестна болест. Умира половината от екипажа.

С два кораба Тасман се отправя да търси “неизвестния Южен континент”. Тръгвайки през октомври и пътувайки до началото на декември 1642 той преминава повече от от 8000 км. Тасман открива не по-малко от 700-километрово крайбрежие с евкалипти, като преди това нямал никаква представа за съществуването на тези дървета. Така той открива остров Тасмания или Южния полуостров Нова Холандия. По време на втория етап от експедицията (от средата на декември 1642 до началото на януари 1643 ) той продължава на изток по море (Тасманово море) и открива планинското крайбрежие — остров Южна Нова Зеландия. В един удобен залив (Голдън Бей), участниците в експедицията за първи път се срещат с племето маори.

През третия етап (от януари до средата на юни 1643) Абел Тасман пръв пресича морето Фиджи и открили редица островни групи, включително и Тонга и Фиджи. Тогава преминава по северното крайбрежие на Нова Ирландия, Нова Британия и Нова Гвинея, но е смятал всичко за една територия. Установил, че Нова Холандия няма нищо общо антарктическия континент. Но не достига до Австралия.

Нова експедиция с три кораба започва в края на януари и в началото на август. Тя трябвало да изясни какво представлява Нова Холандия – огромен архипелаг или континент. С тази цел Тасман изследва залива Карпентария и доказва липсата на пролив на юг. Той установява, че всички “земи” откри преди това са част от континента — Нова Холандия.

Абел Тасман прекарва 15-годишния остатък от живота си предимно в своите имоти (около 12 хектара), близо до Батавия, като участва в малки търговски експедиции. През 1648 командва военна флотилия, насочена към Филипините срещу испанците. За опит да обеси един моряк, който не се подчинявал на заповедите му, в края на 1649 е изгонен от религиозна общност, заплащайки обезщетение на жертвата. На следващата година е възстановен в същия ранг и вероятно до 1655 плава със своя кораб, занимавайки се с търговска дейност.

Тасман е имал много силна воля и е бил пристрастен към научните изследвания. Бил е много здрав и физически силен мъж. Притежавал е невероятни умения да наблюдава и да анализира фактите, правейки необходимите изводи. Със своите невероятни качества се откроява сред останалите капитани на своето време. Въпреки това обаче характерът му се е отличавал и някои отрицателни черти като избухливост, жестокост и авантюризъм. Той е бил достатъчно безскрупулен, за да извършва съмнителни поръчки в услуга на властите и веднъж дори отвлича един човек, за да попречи на една сделка.

Абел Тасман умира на 10 октомври 1659 в Батавия, днешна Джакарта.